Къщата на Учителя. Излизане от забвението – светинята, която се руши …

В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните Превозни средства: влак, кола с волски или конски впряг, пешком и повече пеша. Като 11 години обикаля и държи сказки по френология, за хигиената и въпроси за храненето и природен, и целесъобразен живот. Обикновено се наемаха салони и всеки можеше да посети беседа на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплащала таксата на салона. Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел и в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул. „Леге”, който е бил предназначен за техни хора, които са идвали в столицата. Когато Учителят се свързвал с приятелите създава се кръжок и случва се така, че Гумнерови го поканват у тях. Отначало Го поканват и Той приспива в сутерена. След време се освобождава една от стаите, която е била дадена на друг квартирант. Стаята е свободна и те я предлагат на Петър Дънов. Тогава Той е за тях Петър Дънов. А това е към 1905 година.

Тази къща беше на Петко Гумнеров и Евангелина Гумнерова, които нямаха деца. Семейство от двама човека. Къщичката както е сега, така си беше и тогава. А тя е къща близнак. От едната сестра е на Гумнерови, а от другата страна е на баба Парашкева, майката на Георги Димитров. Много интересно и символично съжителство. Двете семейства са си помагали и съдействали. Баба Парашкева е била евангелистка. Не е била черковница и е била свободна от формите на църковни обреди. Понякога е посещавала и слушала беседите на Петър Дънов. В къщичката на Гумнерови имаше три стаички. Едната стая отстъпиха на Учителя, а в другите две те живееха. Долу в сутерена имаше кухня и трапезария. И там имаше една стая, в която живееше Василка Иванова. Тя беше дошла от Айтос. По професия беше плетачка, имаше плетачна машина, плетеше пуловери, фланели, чорапи, вълнени рокли и с това си изкарваше прехраната. Василка беше къщна помощница. Тя се грижеше главно за Учителя. Тя му переше и гладеше дрехите. Каквото имаше да се направи за Неговия бит, тя го правеше. Да се поддържа дома, да се чисти, да се пере, това беше работа за Василка. Беше едра и много работлива жена.

Значи едната стая бе за Гумнерови, до нея има друга стаичка, която се отстъпва за Учителя. А пред нея има още една стая. В тази стая, след като започнаха да идват приятели, се поставяха столове и пейки и Учителят държеше своето Слово. Когато стаята стана тясна, Учителят седна до прозореца пред една масичка и почна до говори, както на тези в стаята, така и през отворения прозорец на онези, които слушаха на двора. В стаята на Учителя имаше една печка, която Той сам си палеше и не даваше на други да Му я палят. Имаше едно бюро, един стол и един шкаф. Скромна обстановка.

Учителят живееше там от 1905 до 1926 г. и приемаше гости от сутрин до вечер. Той ги приемаше в една малка стаичка, която беше два на два метра. Идваха приятели, както и гости от цяла България. При Учителя винаги имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и там водеше разговори с посетителите. Той обичаше да бъде винаги спретнат, чист и никога не се явяваше небрежно облечен. Той беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката. Имаше и други сестри, които помагаха, но главната работа вършеше Василка. Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г. Василка продължаваше да върши своите задължения. Долу в сутерена имаше кухня и трапезария. В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Тя готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури у Гумнерови прехраната и пребиваването на Учителя и бе сигурно посрещането на посетители при Учителя. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом? По това време бяха отпечатани първите томчета беседи. Те се продаваха. А те са на Учителя и от тях постъпваха средства. Тези средства ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството. Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество „Сингер”, но беше там счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, даваха Му в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Значи, те си правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почваха да се набират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по-простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби на хората, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от живот от тогавашните лекари. Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура. Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето така се издържаше този дом, който не беше Аврамов дом, но дом на Бога, рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин. Всеки посетител идваше и носеше нещо без никой да го кара или да го задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня.”

Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул. „Опълченска” 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там…

Изгревът – том 2